GS1 пусна нов стандарт за етикетни данни, TDS 2.0, който актуализира съществуващия стандарт за кодиране на данни EPC и се фокусира върху нетрайни стоки, като например храни и продукти за кетъринг. Междувременно, последната актуализация за хранителната индустрия използва нова схема за кодиране, която позволява използването на специфични за продукта данни, като например кога е опакована прясната храна, нейния партиден и сертифициращ номер, както и евентуалната ѝ дата на „годност“ или „продажба до“.

GS1 обясни, че стандартът TDS 2.0 крие потенциални ползи не само за хранителната промишленост, но и за фармацевтичните компании, техните клиенти и дистрибутори, които се сблъскват със сходни проблеми при спазване на срока на годност, както и при постигане на пълна проследимост. Внедряването на този стандарт предоставя услуга за нарастващия брой индустрии, които внедряват RFID за решаване на проблеми с веригата за доставки и безопасността на храните. Джонатан Грегъри, директор „Ангажиране на общността“ в GS1 US, казва, че наблюдаваме голям интерес от страна на бизнеса към внедряването на RFID в сферата на хранителните услуги. В същото време той отбеляза, че някои компании вече прилагат пасивни UHF RFID етикети към хранителни продукти, което им позволява да преминат от производство и след това да проследяват тези артикули до ресторанти или магазини, осигурявайки контрол на разходите и визуализация на веригата за доставки.

В момента RFID се използва широко в търговията на дребно за проследяване на артикули (като дрехи и други предмети, които трябва да бъдат преместени) за управление на инвентара.Хранителният сектор обаче имаразлични изисквания. Индустрията трябва да доставя пресни храни за продажба в рамките на срока им на годност и трябва да е лесно да се проследи по време на изтегляне от пазара, ако нещо се обърка. Нещо повече, компаниите в индустрията са изправени пред все по-голям брой разпоредби относно безопасността на бързоразвалящите се храни.